ПОДОБНО НА ЕДИН ПЪТЕН ЗНАК, аз просто указвам посоката. Този пътен знак не е важен въобще. Това, което е важно, е този, който извършва пътуването. Говорещият не е гуру, той не е авторитет, той не е водач. Човек трябва да предприеме вътрешното пътуване сам, но не като една реакция на бягство от външни неща, а като неминуемия процес на опитване да разбере.
МОЖЕ БИ е противоречие, че има биографии, написани за Кришнамурти, който наблягаше на това, че „той въобще не е важен“. Като имаме предвид това, и също изобилната информация, която е налична онлайн, ние даваме тук само един кратък обзор на аспектите от неговия живот. (Моля, вижте нашето Въведение към Кришнамурти като едно кратко изложение на неговото учение).
От ранните 30-те години (на 20-ти век) до своята смърт в средата на 80-те години на миналия век, Кришнамурти пътуваше по целия свят, като даваше лекции на многобройна публика. До 80-те години, когато тези лекции станаха срещи с въпроси и отговори, той също се ангажираше в открити дискусии със същата публика. Основани не на знание, а на неговите собствени прозрения в човешкия ум и неговото собствено виждане за свято и свещено, той винаги общуваше с едно чувство на свежест и откриване отново, въпреки че същността на неговото учение остана непроменена през десетилетията. Той никога не използваше бележки и не планираше предварително своите лекции и разговори като винаги откриваше нови пътища за общуване и поглеждаше нещата под нов ъгъл, за да ги изследва. В допълнение към тези забележителни публични лекции и срещи, Кришнамурти се срещаше с различни личности или малки групи, които се интересуваха от изследване с помощта на диалог, включително учители и ученици, учени, психолози и религиозни деятели. Той също така участваше в множество телевизионни и радио интервюта.
Въпреки че изглежда сякаш Кришнамурти беше защитен от всекидневните проблеми, с които човечеството се среща ежедневно, той съвършено ясно осъзнаваше световните събития и тези проблеми, които оказват ефект върху всеки един от нас. Няма съмнение, че в своите ранни години, когато за първи път пристигна в Англия, той изпитваше голяма самота и мъка по дома и родината; разочарование, че не може да вземе приемните изпити за университета; изпитваше страдание, причинено от завистта на други хора; загуба на вяра; загуба на илюзии; смущение, че може публично да бъде обожествяван и също така публично осмиван; нездраво обществено любопитство към неговия личен живот; интензивна физическа болка; опасения за здравето на своя брат Нитя и застрашаваща смърт, и над всичко, опустошаваща скръб при смъртта на Нитя, Но както неговият биограф Мери Лучънс (Mary Lutyens) пише, нито едно преживяване не трябваше да бъде повторено за него, за да научи неговият пълен урок. Събития, които може би ще оставят белег върху някого за цял живот, изглежда че не докосваха Кришнамурти по същия начин, или те ставаха един източник на дълбоко състрадание, което той чувстваше към човечеството. Не дълго след смъртта на своя брат, той каза:
Една нова сила, родена от страданието, пулсира във вените и едно ново състрадание и разбиране е породено от миналото страдание. Аз зная сега, с много по-голяма сигурност отколкото преди, че има истинска красота в живота, истинско щастие, което не може да бъде разбито от каквото и да физическо събитие, и огромна любов, която е неизменна, вечна и непобедима.
Смъртта на Нитя също допринесе за това той да загуби вяра в Теософското Дружество, което го доведе в Европа по време на неговата ранна възраст. От него се очакваше да стане новият „Световен Учител“, наследник на една последователна линия на духовни учители, в която Дружеството вярваше. През 20-те години на миналия век Кришнамурти постепенно се освободи от илюзиите по отношение на подхода на търсене в другите на помощ или спасение, както и по отношение на важността на церемониите и йерархията, установени от теософите. Тъй като проявяваше все повече увереност в своите речи, той видя, че хората го използват като патерица, нещо противно и отблъскващо за него до края на живота му. През 1928 година той каза: „Аз нямам ученици и последователи. Няма никакво разбиране, ако е налице обожествяването на една личност. Всичките тези церемонии не са необходими за духовното израстване“. Следващата година той разпусна Ордена на Звездата, организацията, която беше основана за идването на Световния Учител. В своята реч при разпускането на организацията, той каза:
Истината е страна без пътища и човек не може да я достигне чрез никой (духовен) път, чрез никоя религия, чрез никоя секта. … Истината не може да бъде свалена долу, по-скоро човекът трябва да направи усилие за да се издигне до нея. … Аз желая да освободя човека от всичките окови, от всичките страхове, а не да основавам религии, нови секти, нито да слагам началото на нови теории и нови философии. … В продължение на две години аз мислех за това, бавно, внимателно, търпеливо и сега реших да разпусна Ордена (на Звездата). Вие можете да основете други организации и да очаквате някой друг. Аз не се интересувам от това, нито от създаване на нови окови, нови украшения за тези окови. Аз се интересувам единствено да освободя човека абсолютно и безусловно.
Тази реч зададе тоналността на следващите десетилетия, като много от неговите публични лекции и разговори бяха фокусирани върху авторитета, вътрешната зависимост, истината, национализма, религията и амбицията. През 30-те години на миналия век бяха организирани големи пътувания от някои от хората, които останаха с него след разрива с теософията. По време на Втората Световна война Кришнамурти не можеше да пътува и живееше тихо в Охай, Калифорния, САЩ. След войната той продължи да пътува до места, където беше поканен, нещо, което той продължи да прави в продължение на десетилетия, като спря да пътува (по-малко от) 2 месеца преди своята смърт през 1986 година. Когато възрастта му напредна, броят на страните, които посещаваше намаля, но той продължаваше да говори в САЩ, Великобритания, Швейцария и Индия. През всичките тези години той нямаше истински дом, но прекарваше продължително време в Охай, Брокууд Парк и Мадрас (Ченнай). Попитан защо говори, Кришнамурти отговори:
Когато човек види нещо истинско и красиво, той иска да каже на хората за него, поради обич, поради състрадание, поради любов. Можете ли да попитате цветето, защо (то) расте, защо разпръсква своя аромат? Поради същата причина говорещият говори.
Кришнамурти ни остави едно задълбочено наследство. Все-повече неговите лекции, дискусии и разговори бяха записвани, първоначално от стенографи, по-късно на аудио и видео ленти. Тези записи включват едно голямо и уникално количество работи: около 600 видео записа и повече от 2500 аудио записа. Повече от 80 книги бяха публикувани, независимо и от големи издателства, които бяха преведени на 60 езика. Тези материали, процъфтяващите училища и центрове, които той основа, както и усилията на Кришнамурти фондациите осигуряват учението на Кришнамурти да бъде познато на бъдещите поколения.
Има много биографии написани за живота на Кришнамурти. Най-известната от всички е биографията в три тома написана от Мери Люченс (Mary Lutyens): „Години на Събуждане“, „Години на Осъществяване“ и „Отворената Врата“. По-късно те бяха събрани в една книга, наречена „Животът и Смъртта на Кришнамурти“. От гледна точка на Индия, виж „Кришнамурти – Биография“ от Пупул Джайакар (Pupul Jayakar). Подробен запис на ежедневния живот на Кришнамурти може да бъде намерен в незавършената книга на Мери Цимбалист (Mary Zimbalist), наречена „В присъствието на Кришнамурти“. Книгата „Кришнамурти – 100 години“ е съставена от интервюта с хора, с които той беше в контакт и с тези, чиито живот беше дълбоко повлиян.
